ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

 

Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите. (1 Коринтяни 14:33)

 Учителите често призовават учениците си да живеят така, както те са ги учили, и да следват примера на учителя си в живота. Свети Йоан Златоуст ни учи: „Няма нищо по-угодно на Бога от това, да бъдем незлопаметни. Затова, ако живеем в мир с околните, ще се научим да презираме земното. Както този, който обижда, не обижда другиго, а себе си, така и онзи, който коварства срещу ближния си, първо погубва себе си, защото, който копае яма за ближния си, сам пада в нея. Затова нека не бъдем злонамерени към другите, за да не си навредим. Когато започнем да подкопаваме славата на другите, нека си припомним, че вредим на себе си, че сме коварни повече към себе си. За съжаление, в нашето съвремие все повече ни липсват не само Евангелските примери, но понякога дори и просто порядъчни постъпки, които ни отличават от безсловестните животни. Би трябвало да подражаваме на поведението на Йосиф, когото братята му продадоха в робство. А ние все по-често подражаваме на братята, които с действията си започнаха борба с Бога. Йосиф не бил злонамерен спрямо братята си, а продължил да живее в мир спрямо тях. Бидейки верен на Живия Бог, той се издигнал на първото място след царя и станал владетел на Египет. И за това му помогнала неговата кротост. От светите Отци знаем кой всъщност е продал Йосиф. Не братята му, както може би си мислите, а неговото смирение. Йосиф е имал възможността веднага да се обяви за техен брат и да се противопостави на продажбата. Но той премълчал. Смирението му се проявило в неговата покорност на Божията воля, въпреки външната несправедливост. Вместо да се съпротивлява, Йосиф приел робството. Така и Господ доброволно и смирено се принесъл в Жертва за човешкия род. Оживяваме ли ние в паметта си тези събития, когато се изправяме пред всякакви изкушения? Като изпълняваме Евангелските заповеди, ние се ползваме с благоволение свише, защото Бог, чрез Своите Тайнства, чрез тези видими знаци на Своята невидимата помощ, ни дава възможност да водим богоугоден живот, дори понякога да сме заобиколени от варвари. Ние сме свикнали да виждаме, дори да търсим, всичко лошо в ближните си, всичко, което оправдава дистанцирането ни от тях, и тук ключова роля играе злопамеността. Години наред можем да си спомняме лошото за ближните си, а доброто да не забелязваме. Превръщаме спомените си в архив на чуждите постъпки. Йосиф обаче, когато се срещнал с братята си, правел всичко възможно, за да помогне на тях и на народа си. Апостол Павел също така подчертава, че мирът е едно от основните свойства на Бога, за когото мирът е самата Негова природа. Затова, ако в душата ни няма мир, тогава не сме с Бога в този момент. Вътрешният ни мир – това е знак за Божието присъствие, докато прекомерната тревога за утрешния ден, светските тревоги и изблиците на гняв са знаци за липса на мир в душата ни. Душа, изпълнена със страсти, грехове и суета, престава да чувства благодат и вече не е с Бога, а по-скоро е под влиянието на този свят. Загубата на вътрешен мир показва загуба на връзка с Бога. Това не е физическо отсъствие на Бога, а доброволен отказ на човека да живее според Неговата воля. Йосиф, следвайки вътрешния си мир, се подчинява на Божията воля, толкова силен е неговият мир. Разбира се, тъй като още е бил млад, той е изпитал и страдание от разлъката с любещия си баща и скорошната смърт на престарялата си майка, но всички тези страдания са били преодолени от душевния мир и връзката с Бога. Придобиването на вътрешен душевен мир – това е подвиг. Понякога може да не показваме външни признаци, че губим връзката си с Бога, докато вътре в нас може да бушува истински вулкан от страсти. Постоянният умствен диалог вътре в себе си, в който участваме във въображаеми спорове, обвинявайки ближиния в несправедливост, обида и грешки, не води до решение на проблема, а само засилва чувствата на гняв и собствена правота. Този разговор е разговор с дявола и е един от признаците за загуба на Бога и на встъпване в съюз с дявола. Ние по природа сме склонни към емоционалност и краткотраен гняв. Познаваме такива примери. Многострадалният Йов, след като чул за смъртта на синовете си, раздрал одеждите си от скръб, но все пак, душевният мир, който преобладавал в него, възстановил разклатената връзка с Бога и Йов произнесъл: „Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?“ По подобен начин Пресвета Богородица първоначално се смутила, чувайки словата на Архангела. Това са добре познати доказателства за покорност на Божията воля. Истинската покорност носи душевен мир, смирение и спасение. И да се предадеш в Божиите ръце, като дете на родителя си, това не е слабост, не е пасивно бездействие, а непревземаема крепост на духа. Това е основата, без която всяко друго добро начинание ще рухне. Затова нека чуем с вяра: „Мир мiрови Твоему даруй, Церквам Твоим, священником, и всем людем Твоим. Яко всякое даяние благо, и всяк дар совершен свыше есть, сходяй от Тебе, Отца Светов;“ Всепочтени пастири, монаси и миряни от нашата епархия, съединен с вас, с мирно сърце, възгласявам на света: Воистину Христос Воскресе!

+Софроний, Архиепископ Санкт-Петербургский и Северо-Русский Пасха Христова, 2026 год. __________________________________________________________________________________